13 июл. 2010 г., 09:58

Слънчогледи

659 0 1

Неизмислени слънчогледи,

съвсем като на Ван Гог,

с голямо жълто око гледат.

Прекрасни създал ги е Бог.

 

Под небето прозрачно и ниско,

с натежали от мисли глави,

те мъдруват за вечния смисъл

и дали са щастливи били.

 

Като влюбени тайно момичета

чакат своя неверен любим,

безразсъдно и нежно обичат

само вятъра неуловим.

 

Искам хората да приличат

на това слънчогледно поле.

Искам Слънцето да привличат,

да го срещат с усмивка поне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....