Неизмислени слънчогледи,
съвсем като на Ван Гог,
с голямо жълто око гледат.
Прекрасни създал ги е Бог.
Под небето прозрачно и ниско,
с натежали от мисли глави,
те мъдруват за вечния смисъл
и дали са щастливи били.
Като влюбени тайно момичета
чакат своя неверен любим,
безразсъдно и нежно обичат
само вятъра неуловим.
Искам хората да приличат
на това слънчогледно поле.
Искам Слънцето да привличат,
да го срещат с усмивка поне.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
