Неизмислени слънчогледи,

съвсем като на Ван Гог,

с голямо жълто око гледат.

Прекрасни създал ги е Бог.

Под небето прозрачно и ниско,

с натежали от мисли глави,

те мъдруват за вечния смисъл

и дали са щастливи били.

Като влюбени тайно момичета

чакат своя неверен любим,

безразсъдно и нежно обичат

само вятъра неуловим.

Искам хората да приличат

на това слънчогледно поле.

Искам Слънцето да привличат,

да го срещат с усмивка поне.