Неизмислени слънчогледи,
съвсем като на Ван Гог,
с голямо жълто око гледат.
Прекрасни създал ги е Бог.
Под небето прозрачно и ниско,
с натежали от мисли глави,
те мъдруват за вечния смисъл
и дали са щастливи били.
Като влюбени тайно момичета
чакат своя неверен любим,
безразсъдно и нежно обичат
само вятъра неуловим.
Искам хората да приличат
на това слънчогледно поле.
Искам Слънцето да привличат,
да го срещат с усмивка поне.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
