13.07.2010 г., 9:58

Слънчогледи

650 0 1

Неизмислени слънчогледи,

съвсем като на Ван Гог,

с голямо жълто око гледат.

Прекрасни създал ги е Бог.

 

Под небето прозрачно и ниско,

с натежали от мисли глави,

те мъдруват за вечния смисъл

и дали са щастливи били.

 

Като влюбени тайно момичета

чакат своя неверен любим,

безразсъдно и нежно обичат

само вятъра неуловим.

 

Искам хората да приличат

на това слънчогледно поле.

Искам Слънцето да привличат,

да го срещат с усмивка поне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...