Вятърен сън
Къщичка и дворче – край са и начало,
кучешка колибка, кестен, розов цвят,
котка на салкъма, корито преляло,
над чешмата каменна пиленца мълвят,
птича разговорка, шумно, неразбрано,
котката извива гръб, до безоткат.
Вятър ги прогонва – хукнал да нахрани,
всички прегладнели мисли в този град,
вестници им носи, нищо, че от лани,
новото е старо, в сбъркания свят,
сбира на фуния хладните си длани –
свири да събуди всички, да не спят.
После се завръща в дворчето познато,
в старата смокиня, прави си бивак.
Неспокойна дрямка – син чадър и лято,
да сънува бързо... И да хукне пак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
