14.10.2020 г., 14:26 ч.  

Вятърен сън 

  Поезия » Пейзажна, Друга
199 1 2

Къщичка и дворче – край са и начало,
кучешка колибка, кестен, розов цвят,
котка на салкъма, корито преляло,
над чешмата каменна пиленца мълвят,

 

птича разговорка, шумно, неразбрано,
котката извива гръб, до безоткат.
Вятър ги прогонва – хукнал да нахрани,
всички прегладнели мисли в този град,

 

вестници им носи, нищо, че от лани,
новото е старо, в сбъркания свят,
сбира на фуния хладните си длани –
свири да събуди всички, да не спят.

 

После се завръща в дворчето познато,
в старата смокиня, прави си бивак.
Неспокойна дрямка – син чадър и лято,
да сънува бързо... И да хукне пак.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??