19 мар. 2013 г., 16:13

SMS до един уличен пес

668 0 3

 

 

                                  S M S до един уличен пес

 

                                               Приликите с хора

                                                и особено със събития

                                                 не са случайни.

 

                             Ти късно дойде.

                                      Защо закъсня?

                              За утре

                                      пак нищо не знаеш.

                              Но гледаш ме

                                      с моята, скрита тъга.

                                Какво ли ще бъде -

                                       гадаеш.

                                Върви и наслука,

                                        бездомна съдба,

                                 с душата

                                        на странстващ отшелник.

                                Не ставаш за Папа

                                        и за Държавен глава.

                                 Оставаш си Уличник,

                                        в празник и в делник.

                                  Казват, че хапеш.

                                         При теб е така.

                                   Гневът в твоя свят

                                           е уредник.

                                    Няма да чуеш

                                            нежни слова,

                                    но Дългът с теб

                                            не става безделник.

                                     Ти не очаквай

                                              лиричен сонет.

                                      За ода - ти нямаш

                                               заслуга

                                     и ако драснат -

                                                някой куплет,

                                      в графата заврян ще е -

                                                 в "Друга".

                                       Омразен и мръсен,

                                                  с грозновата глава

                                        и все под жестокия

                                                   мерник,

                                        днес не ме чакай,

                                                   но скришом ела,

                                        на мястото - пак -

                                                     в понеделник.                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...