19 mar 2013, 16:13

SMS до един уличен пес

  Poesía » Otra
667 0 3

 

 

                                  S M S до един уличен пес

 

                                               Приликите с хора

                                                и особено със събития

                                                 не са случайни.

 

                             Ти късно дойде.

                                      Защо закъсня?

                              За утре

                                      пак нищо не знаеш.

                              Но гледаш ме

                                      с моята, скрита тъга.

                                Какво ли ще бъде -

                                       гадаеш.

                                Върви и наслука,

                                        бездомна съдба,

                                 с душата

                                        на странстващ отшелник.

                                Не ставаш за Папа

                                        и за Държавен глава.

                                 Оставаш си Уличник,

                                        в празник и в делник.

                                  Казват, че хапеш.

                                         При теб е така.

                                   Гневът в твоя свят

                                           е уредник.

                                    Няма да чуеш

                                            нежни слова,

                                    но Дългът с теб

                                            не става безделник.

                                     Ти не очаквай

                                              лиричен сонет.

                                      За ода - ти нямаш

                                               заслуга

                                     и ако драснат -

                                                някой куплет,

                                      в графата заврян ще е -

                                                 в "Друга".

                                       Омразен и мръсен,

                                                  с грозновата глава

                                        и все под жестокия

                                                   мерник,

                                        днес не ме чакай,

                                                   но скришом ела,

                                        на мястото - пак -

                                                     в понеделник.                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...