S M S до един уличен пес
Приликите с хора
и особено със събития
не са случайни.
Ти късно дойде.
Защо закъсня?
За утре
пак нищо не знаеш.
Но гледаш ме
с моята, скрита тъга.
Какво ли ще бъде -
гадаеш.
Върви и наслука,
бездомна съдба,
с душата
на странстващ отшелник.
Не ставаш за Папа
и за Държавен глава.
Оставаш си Уличник,
в празник и в делник.
Казват, че хапеш.
При теб е така.
Гневът в твоя свят
е уредник.
Няма да чуеш
нежни слова,
но Дългът с теб
не става безделник.
Ти не очаквай
лиричен сонет.
За ода - ти нямаш
заслуга
и ако драснат -
някой куплет,
в графата заврян ще е -
в "Друга".
Омразен и мръсен,
с грозновата глава
и все под жестокия
мерник,
днес не ме чакай,
но скришом ела,
на мястото - пак -
в понеделник.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados