19.03.2013 г., 16:13

SMS до един уличен пес

664 0 3

 

 

                                  S M S до един уличен пес

 

                                               Приликите с хора

                                                и особено със събития

                                                 не са случайни.

 

                             Ти късно дойде.

                                      Защо закъсня?

                              За утре

                                      пак нищо не знаеш.

                              Но гледаш ме

                                      с моята, скрита тъга.

                                Какво ли ще бъде -

                                       гадаеш.

                                Върви и наслука,

                                        бездомна съдба,

                                 с душата

                                        на странстващ отшелник.

                                Не ставаш за Папа

                                        и за Държавен глава.

                                 Оставаш си Уличник,

                                        в празник и в делник.

                                  Казват, че хапеш.

                                         При теб е така.

                                   Гневът в твоя свят

                                           е уредник.

                                    Няма да чуеш

                                            нежни слова,

                                    но Дългът с теб

                                            не става безделник.

                                     Ти не очаквай

                                              лиричен сонет.

                                      За ода - ти нямаш

                                               заслуга

                                     и ако драснат -

                                                някой куплет,

                                      в графата заврян ще е -

                                                 в "Друга".

                                       Омразен и мръсен,

                                                  с грозновата глава

                                        и все под жестокия

                                                   мерник,

                                        днес не ме чакай,

                                                   но скришом ела,

                                        на мястото - пак -

                                                     в понеделник.                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...