Mar 19, 2013, 4:13 PM

SMS до един уличен пес

  Poetry » Other
665 0 3

 

 

                                  S M S до един уличен пес

 

                                               Приликите с хора

                                                и особено със събития

                                                 не са случайни.

 

                             Ти късно дойде.

                                      Защо закъсня?

                              За утре

                                      пак нищо не знаеш.

                              Но гледаш ме

                                      с моята, скрита тъга.

                                Какво ли ще бъде -

                                       гадаеш.

                                Върви и наслука,

                                        бездомна съдба,

                                 с душата

                                        на странстващ отшелник.

                                Не ставаш за Папа

                                        и за Държавен глава.

                                 Оставаш си Уличник,

                                        в празник и в делник.

                                  Казват, че хапеш.

                                         При теб е така.

                                   Гневът в твоя свят

                                           е уредник.

                                    Няма да чуеш

                                            нежни слова,

                                    но Дългът с теб

                                            не става безделник.

                                     Ти не очаквай

                                              лиричен сонет.

                                      За ода - ти нямаш

                                               заслуга

                                     и ако драснат -

                                                някой куплет,

                                      в графата заврян ще е -

                                                 в "Друга".

                                       Омразен и мръсен,

                                                  с грозновата глава

                                        и все под жестокия

                                                   мерник,

                                        днес не ме чакай,

                                                   но скришом ела,

                                        на мястото - пак -

                                                     в понеделник.                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...