Смърт
Смърт
............................
Изгубихме се.
В многото излишни думи,
а трябваха ни само три.
Не знаехме, че първата е: “обич”,
а втората... а втората, оказа се:
“прости”
Залутахме се. Уморени. Жадни. Гладни.
Сезоните ни дърпаха към този
и към онзи кръстопът.
Събирахме постеля, дом, неволи
и пръскахме идеи, нерви и мечти.
Търкаляхме душите си.
Полека ръбовете им се скриха
на воденичната поема в песента.
Оставихме на Дявола да ни обича
и мислехме си само за пръстта.
Събирахме се в храма.
Свещ да палнем.
Да чукнем чело в някоя икона.
Да зърнем попа.
Да кръстосаме
и с Бог очи,
и после пак
нанякъде да хванем.
А съвестта ни? Тя...!
Да си мълчи!
И замълчахме.
Всеки сам под своя кръст.
Така открихме
силата
на думата: “промяна”
в блясъка на целия ù ръст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Прав си, Приятелю!
