6 июн. 2009 г., 21:13

Смъртта

688 0 5

Смъртта  е тази, която мразя.

Смъртта е тази, от която се страхувам.

Тя е тази, от която се пазя.

За нея нощем кошмари сънувам.


Не може никой да я победи,

защото тя е неизбежна.

И всеки иска да срази.

Гроб след гроб тя произвежда.


Взима млади, взима стари -

не подбира.

Взима бедни и богати,

всеки тя прибира.


Чума и холера,

това са нейните деца.

Какво ли още следва?

Знам - един ден ще умра...

 

 

На този, който ми беше като баща!

Винаги ще те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лекса Джорджис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моите съболезнования! Приеми смъртта като продължение на живота...в друго измерение! Аз, поне, я приемам така. Смелост!
  • Уви,смъртта е неизбежна.Стихът ти е изпълнен с обич и поклон към любим човек.Прегръщам те!
  • Много е тежка смъртта,но по-тежко е загубата на близък човек,който винаги е бил до теб и с теб,а в един момент го няма!По-тежко е,и по-голяма мъка няма:да знаеш,че никога,никога повече неще го видиш.Неще чуеш гласът му.Никога повече не би те изпратил до входната врата.
    Поздрави!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=167229
  • Тежка тема за млад човек, като теб, Елина. Вчера тъкмо казвах на една приятелка, че Смъртта е най- неподкупното нещо. Тя не се интересува дали си добър или- лош, беден/ богат, певец или дюлгерин.
  • Както и аз... и всички...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...