ellina (Лекса Джорджис) ellina (Лекса Джорджис)
60
Jun 6, 2009, 9:13 PM

Смъртта

  Poetry
689 0 5

Смъртта  е тази, която мразя.

Смъртта е тази, от която се страхувам.

Тя е тази, от която се пазя.

За нея нощем кошмари сънувам.


Не може никой да я победи,

защото тя е неизбежна.

И всеки иска да срази.

Гроб след гроб тя произвежда.


Взима млади, взима стари -

не подбира.

Взима бедни и богати,

всеки тя прибира.


Чума и холера,

това са нейните деца.

Какво ли още следва?

Знам - един ден ще умра...

 

 

На този, който ми беше като баща!

Винаги ще те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • slan4ogled (Радослава Антонова)
    slan4ogled (Радослава Антонова)
    Моите съболезнования! Приеми смъртта като продължение на живота...в друго измерение! Аз, поне, я приемам така. Смелост!
  • face04 (Таня Кирилова)
    face04 (Таня Кирилова)
    Уви,смъртта е неизбежна.Стихът ти е изпълнен с обич и поклон към любим човек.Прегръщам те!
  • extazita (Лили)
    extazita (Лили)
    Много е тежка смъртта,но по-тежко е загубата на близък човек,който винаги е бил до теб и с теб,а в един момент го няма!По-тежко е,и по-голяма мъка няма:да знаеш,че никога,никога повече неще го видиш.Неще чуеш гласът му.Никога повече не би те изпратил до входната врата.
    Поздрави!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=167229
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Тежка тема за млад човек, като теб, Елина. Вчера тъкмо казвах на една приятелка, че Смъртта е най- неподкупното нещо. Тя не се интересува дали си добър или- лош, беден/ богат, певец или дюлгерин.
  • goredoly (Миглена Цветкова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Както и аз... и всички...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0