Смъртта
Смъртта е тази, която мразя.
Смъртта е тази, от която се страхувам.
Тя е тази, от която се пазя.
За нея нощем кошмари сънувам.
Не може никой да я победи,
защото тя е неизбежна.
И всеки иска да срази.
Гроб след гроб тя произвежда.
Взима млади, взима стари -
не подбира.
Взима бедни и богати,
всеки тя прибира.
Чума и холера,
това са нейните деца.
Какво ли още следва?
Знам - един ден ще умра...
На този, който ми беше като баща!
Винаги ще те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лекса Джорджис Всички права запазени
