Patrizzia (Надежда Ангелова)
2248 18470
30 июн. 2024 г., 21:32  

Смъртта е всъщност форма на летене 

  Поэзия » Строгие формы
383 5 18

Понякога съдбата си играе
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.

 

А тя ми се усмихна: То се знае,
не никне цвете в прегоряла степ.
И само тръни вятърът нехаен
навръзва на букети с черен креп.

 

Не ме плашѝ, съдба, че като мене
жена си. В черен креп и бял воал,
не падаме и двете на колене.

 

И нищо никой даром не е дал...
Умра ли утре – да не ми е жал.
Смъртта е всъщност форма на летене.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Сонет за среща или за раздяла »

2 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??