30.06.2024 г., 21:32 ч.  

Смъртта е всъщност форма на летене 

  Поезия » Строги форми
319 5 18

Понякога съдбата си играе
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.

 

А тя ми се усмихна: То се знае,
не никне цвете в прегоряла степ.
И само тръни вятърът нехаен
навръзва на букети с черен креп.

 

Не ме плашѝ, съдба, че като мене
жена си. В черен креп и бял воал,
не падаме и двете на колене.

 

И нищо никой даром не е дал...
Умра ли утре – да не ми е жал.
Смъртта е всъщност форма на летене.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сонет за среща или за раздяла »

2 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??