Смъртта на хлебаря

Поэзия » Другая

515 2 8

Хлебарят на селото умря.

Камбанен стон отронва църквата

с тъжен помен от погача дъхава.

Хлебарят на селото умря...

Сега кой ще ни нахрани

с житен,ароматен хляб?

А спомням си, когато бях

дете,

как исках да съм като него;

как целият ухаеше на топъл хляб!

Хлебарят на селото умря.

Смъртта разчупи питата,

невтасала за топъл хляб.

Овдовя смълчана фурната.

Утробната й пещ е празна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и пожеланията, Латинка-Златна!

2023-06-09T06:24:14+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

"Смъртта разчупи питата,
невтасала за топъл хляб."

Благословена вечер за теб и твоето семейство, Ranrozar(Стойчо Станев)!

2023-06-08T23:57:42+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за Любими, Теодора!

2023-06-02T09:05:31+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Скитница!

2023-06-02T07:02:33+03:00
Скитницa

Още помня уханието на топъл хляб, истински! За съжаление такива фурни и такъв хляб, отдавна няма... След смъртта на хлебаря, изчезна и неповторимият аромат!
Тази част много ми хареса:
"Смъртта разчупи питата,
невтасала за топъл хляб."
Поздрав, Стойчо!

2023-06-01T22:32:04+03:00