Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
1 июн. 2023 г., 16:10

Смъртта на хлебаря

523 2 8

Хлебарят на  селото умря.

Камбанен стон отронва църквата 

с тъжен помен от погача дъхава. 

Хлебарят на селото умря...

Сега кой ще ни нахрани 

с житен,ароматен хляб?

А спомням си, когато бях 

дете, 

как исках да съм като него;

как целият ухаеше на топъл хляб!

Хлебарят на селото умря. 

Смъртта разчупи питата, 

невтасала за топъл хляб. 

Овдовя смълчана фурната. 

Утробната й пещ е празна. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и пожеланията, Латинка-Златна!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "Смъртта разчупи питата,
    невтасала за топъл хляб."

    Благословена вечер за теб и твоето семейство, Ranrozar(Стойчо Станев)!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за Любими, Теодора!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и оценката, Скитница!
  • Скитницa
    Скитницa
    Още помня уханието на топъл хляб, истински! За съжаление такива фурни и такъв хляб, отдавна няма... След смъртта на хлебаря, изчезна и неповторимият аромат!
    Тази част много ми хареса:
    "Смъртта разчупи питата,
    невтасала за топъл хляб."
    Поздрав, Стойчо!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0