1 jun 2023, 16:10

Смъртта на хлебаря

  Poesía » Otra
513 2 8

Хлебарят на  селото умря.

Камбанен стон отронва църквата 

с тъжен помен от погача дъхава. 

Хлебарят на селото умря...

Сега кой ще ни нахрани 

с житен,ароматен хляб?

А спомням си, когато бях 

дете, 

как исках да съм като него;

как целият ухаеше на топъл хляб!

Хлебарят на селото умря. 

Смъртта разчупи питата, 

невтасала за топъл хляб. 

Овдовя смълчана фурната. 

Утробната й пещ е празна. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и пожеланията, Латинка-Златна!
  • "Смъртта разчупи питата,
    невтасала за топъл хляб."

    Благословена вечер за теб и твоето семейство, Ranrozar(Стойчо Станев)!
  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за коментара и оценката, Скитница!
  • Още помня уханието на топъл хляб, истински! За съжаление такива фурни и такъв хляб, отдавна няма... След смъртта на хлебаря, изчезна и неповторимият аромат!
    Тази част много ми хареса:
    "Смъртта разчупи питата,
    невтасала за топъл хляб."
    Поздрав, Стойчо!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...