Смъртта на хлебаря
Хлебарят на селото умря.
Камбанен стон отронва църквата
с тъжен помен от погача дъхава.
Хлебарят на селото умря...
Сега кой ще ни нахрани
с житен,ароматен хляб?
А спомням си, когато бях
дете,
как исках да съм като него;
как целият ухаеше на топъл хляб!
Хлебарят на селото умря.
Смъртта разчупи питата,
невтасала за топъл хляб.
Овдовя смълчана фурната.
Утробната й пещ е празна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
