Хлебарят на селото умря.
Камбанен стон отронва църквата
с тъжен помен от погача дъхава.
Хлебарят на селото умря...
Сега кой ще ни нахрани
с житен,ароматен хляб?
А спомням си, когато бях
дете,
как исках да съм като него;
как целият ухаеше на топъл хляб!
Хлебарят на селото умря.
Смъртта разчупи питата,
невтасала за топъл хляб.
Овдовя смълчана фурната.
Утробната й пещ е празна.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
