Ranrozar (Стойчо Станев)
637 19284
Jun 1, 2023, 4:10 PM

Смъртта на хлебаря 

  Poetry » Other
283 2 8

Хлебарят на  селото умря.

Камбанен стон отронва църквата 

с тъжен помен от погача дъхава. 

Хлебарят на селото умря...

Сега кой ще ни нахрани 

с житен,ароматен хляб?

А спомням си, когато бях 

дете, 

как исках да съм като него;

как целият ухаеше на топъл хляб!

Хлебарят на селото умря. 

Смъртта разчупи питата, 

невтасала за топъл хляб. 

Овдовя смълчана фурната. 

Утробната й пещ е празна. 

 

© Стойчо Станев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за коментара и пожеланията, Латинка-Златна!
  • "Смъртта разчупи питата,
    невтасала за топъл хляб."

    Благословена вечер за теб и твоето семейство, Ranrozar(Стойчо Станев)!
  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за коментара и оценката, Скитница!
  • Още помня уханието на топъл хляб, истински! За съжаление такива фурни и такъв хляб, отдавна няма... След смъртта на хлебаря, изчезна и неповторимият аромат!
    Тази част много ми хареса:
    "Смъртта разчупи питата,
    невтасала за топъл хляб."
    Поздрав, Стойчо!
  • Това стихотворение е на повече от тридесет години.Може би звучи неуместно за днешния ден,но имаше в родното ми село един хлебар Добри,който беше като името си:добър човек и майстор в професията.
  • Хлебарят отдавна умря...Отнесе със себе си старите рецепти. Няма го вече хлябът, който се печеше в старите фурни.
  • Всяко нещо има начало и край, Стойчо. Но почувствах аромата на хляб, въпреки кончината на хлебаря! Хареса ми!
Random works
: ??:??