7 янв. 2017 г., 13:51

Снощи 

  Поэзия » Другая
328 1 13

Преди и тук да се развихрят Ветровете 
навън бе тихо като в храм. 
Снегът се ронеше и приказно блестеше. 
Прекрасен бе, но... твърде сам. 
Надяваше се някой да разходи 
по девствената белота 
една-едничка обич, 
преплела длан с дланта...

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??