Jan 7, 2017, 1:51 PM

Снощи 

  Poetry » Other
5.0 / 12
367 1 13

Преди и тук да се развихрят Ветровете 
навън бе тихо като в храм. 
Снегът се ронеше и приказно блестеше. 
Прекрасен бе, но... твърде сам. 
Надяваше се някой да разходи 
по девствената белота 
една-едничка обич, 
преплела длан с дланта...

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »