7.01.2017 г., 13:51 ч.

Снощи 

  Поезия » Друга
327 1 13

Преди и тук да се развихрят Ветровете 
навън бе тихо като в храм. 
Снегът се ронеше и приказно блестеше. 
Прекрасен бе, но... твърде сам. 
Надяваше се някой да разходи 
по девствената белота 
една-едничка обич, 
преплела длан с дланта...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??