Сокол пиле и очи цигански
Колко крилете ми рязаха...
Колко ми мислеха гроб...
Не можаха, намразилите,
да ме превърнат във роб...
Сърцето ми още е цяло...
Нека да стане и ясно:
- Де се е чуло, видяло
сокол да кълве на ясла?!
Пак криле в небето има,
а под мен цъфтят поляни
и в дълбоко скално-синьо
Страст и Вечност са прибрани.
Циганските ти очи
ме превръщат във поет!
Колко приказно звучи
недопятият куплет...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
