Сокол пиле и очи цигански
Колко крилете ми рязаха...
Колко ми мислеха гроб...
Не можаха, намразилите,
да ме превърнат във роб...
Сърцето ми още е цяло...
Нека да стане и ясно:
- Де се е чуло, видяло
сокол да кълве на ясла?!
Пак криле в небето има,
а под мен цъфтят поляни
и в дълбоко скално-синьо
Страст и Вечност са прибрани.
Циганските ти очи
ме превръщат във поет!
Колко приказно звучи
недопятият куплет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
