17.05.2009 г., 12:39 ч.

Сокол пиле и очи цигански 

  Поезия » Любовна
1072 0 20

Колко крилете ми рязаха...

Колко ми мислеха гроб...

Не можаха, намразилите,

да ме превърнат във роб...

 

Сърцето ми още е цяло...

Нека да стане и ясно:

- Де се е чуло, видяло

сокол да кълве на ясла?!

 

Пак криле в небето има,

а под мен цъфтят поляни

и в дълбоко скално-синьо

Страст и Вечност са прибрани.

 

Циганските ти очи

ме превръщат във поет!

Колко приказно звучи

недопятият куплет...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??