Жигосва ме липса.
Промъкнал се спомен
по крайчеца на миглите
се плъзва.
Ненужен е.
И ти не си ми нужен.
Отдавна се научих да живея
без твоето докосване.
И поглед.
Изтръпнали спомени.
В които ни няма.
Живели сме другаде.
Желали сме другиго.
Обичал си призраци.
Не съм ти се случвала.
Отплаващи кораби
в чужди пристанища...
И глътка сол, полепнала по гърлото.
~Endless~
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
