Жигосва ме липса.
Промъкнал се спомен
по крайчеца на миглите
се плъзва.
Ненужен е.
И ти не си ми нужен.
Отдавна се научих да живея
без твоето докосване.
И поглед.
Изтръпнали спомени.
В които ни няма.
Живели сме другаде.
Желали сме другиго.
Обичал си призраци.
Не съм ти се случвала.
Отплаващи кораби
в чужди пристанища...
И глътка сол, полепнала по гърлото.
~Endless~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
