Жигосва ме липса.
Промъкнал се спомен
по крайчеца на миглите
се плъзва.
Ненужен е.
И ти не си ми нужен.
Отдавна се научих да живея
без твоето докосване.
И поглед.
Изтръпнали спомени.
В които ни няма.
Живели сме другаде.
Желали сме другиго.
Обичал си призраци.
Не съм ти се случвала.
Отплаващи кораби
в чужди пристанища...
И глътка сол, полепнала по гърлото.
~Endless~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
