15 окт. 2009 г., 17:38

Сонет за първия студен ден

750 0 6

Вървя сам по улици тъй неприветни --
    небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
    и ронят се листи безчетни.

Дъждец тъжен тихо над мене се ръси...
    Къде са усмивките летни?...
Къде е смехът из алеите цветни?...
    Къде са ръкавите къси?

Но зная -- печал след веселие има,
    след лято -- виелица лиха
и утре тъга след забавата днешна.

    Така и във мене е зима --
от слънцето топло и мен отделиха,
    но пролет дали ще посрещна?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако не се прави разлика между автор и лирически герой прогнозата изглeжда лесна - ти си в пролетта на живота.
    Последователите на Верлен се увеличават. Това ме радва.

    "Ридае рог в дъбравата пред нас,
    сирашката печал — би казал — страда,
    залутана в дола, и без пощада
    я къса Вятърът, залаял с бяс.

    Душа на вълк се вдига с тоя глас
    към слънцето, което вече пада,
    и немощта — би казал — и наслада,
    и болка е в догарящия час.

    Снегът развива бинтове съдрани —
    да спре кръвта на залезните рани,
    но болката ще заглуши ли той?

    Въздъхва пак угасващата есен
    и целият простор в скръбта унесен
    замира бавно в сладостен покой."

    Само, че ти не харесваш "френските" терцети.
    Допада ми твоята пейзажност.
    Поздрав!
  • Кръговрат...иначе ще е скучно.Поздравявам те.
  • Звънко и хубаво!
    Поздравления!
  • Дано да я посрещнем отново!
  • незабравимо.. !!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...