15 oct 2009, 17:38

Сонет за първия студен ден

749 0 6

Вървя сам по улици тъй неприветни --
    небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
    и ронят се листи безчетни.

Дъждец тъжен тихо над мене се ръси...
    Къде са усмивките летни?...
Къде е смехът из алеите цветни?...
    Къде са ръкавите къси?

Но зная -- печал след веселие има,
    след лято -- виелица лиха
и утре тъга след забавата днешна.

    Така и във мене е зима --
от слънцето топло и мен отделиха,
    но пролет дали ще посрещна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако не се прави разлика между автор и лирически герой прогнозата изглeжда лесна - ти си в пролетта на живота.
    Последователите на Верлен се увеличават. Това ме радва.

    "Ридае рог в дъбравата пред нас,
    сирашката печал — би казал — страда,
    залутана в дола, и без пощада
    я къса Вятърът, залаял с бяс.

    Душа на вълк се вдига с тоя глас
    към слънцето, което вече пада,
    и немощта — би казал — и наслада,
    и болка е в догарящия час.

    Снегът развива бинтове съдрани —
    да спре кръвта на залезните рани,
    но болката ще заглуши ли той?

    Въздъхва пак угасващата есен
    и целият простор в скръбта унесен
    замира бавно в сладостен покой."

    Само, че ти не харесваш "френските" терцети.
    Допада ми твоята пейзажност.
    Поздрав!
  • Кръговрат...иначе ще е скучно.Поздравявам те.
  • Звънко и хубаво!
    Поздравления!
  • Дано да я посрещнем отново!
  • незабравимо.. !!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...