Сонет за първия студен ден
Вървя сам по улици тъй неприветни --
небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
и ронят се листи безчетни.
Дъждец тъжен тихо над мене се ръси...
Къде са усмивките летни?...
Къде е смехът из алеите цветни?...
Къде са ръкавите къси?
Но зная -- печал след веселие има,
след лято -- виелица лиха
и утре тъга след забавата днешна.
Така и във мене е зима --
от слънцето топло и мен отделиха,
но пролет дали ще посрещна?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тошко Todos los derechos reservados