Oct 15, 2009, 5:38 PM

Сонет за първия студен ден

744 0 6

Вървя сам по улици тъй неприветни --
    небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
    и ронят се листи безчетни.

Дъждец тъжен тихо над мене се ръси...
    Къде са усмивките летни?...
Къде е смехът из алеите цветни?...
    Къде са ръкавите къси?

Но зная -- печал след веселие има,
    след лято -- виелица лиха
и утре тъга след забавата днешна.

    Така и във мене е зима --
от слънцето топло и мен отделиха,
    но пролет дали ще посрещна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако не се прави разлика между автор и лирически герой прогнозата изглeжда лесна - ти си в пролетта на живота.
    Последователите на Верлен се увеличават. Това ме радва.

    "Ридае рог в дъбравата пред нас,
    сирашката печал — би казал — страда,
    залутана в дола, и без пощада
    я къса Вятърът, залаял с бяс.

    Душа на вълк се вдига с тоя глас
    към слънцето, което вече пада,
    и немощта — би казал — и наслада,
    и болка е в догарящия час.

    Снегът развива бинтове съдрани —
    да спре кръвта на залезните рани,
    но болката ще заглуши ли той?

    Въздъхва пак угасващата есен
    и целият простор в скръбта унесен
    замира бавно в сладостен покой."

    Само, че ти не харесваш "френските" терцети.
    Допада ми твоята пейзажност.
    Поздрав!
  • Кръговрат...иначе ще е скучно.Поздравявам те.
  • Звънко и хубаво!
    Поздравления!
  • Дано да я посрещнем отново!
  • незабравимо.. !!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...