15.10.2009 г., 17:38 ч.
Сонет за първия студен ден
Вървя сам по улици тъй неприветни --
небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
и ронят се листи безчетни.
Дъждец тъжен тихо над мене се ръси...
Къде са усмивките летни?...
Къде е смехът из алеите цветни?...
Къде са ръкавите къси?
Но зная -- печал след веселие има,
след лято -- виелица лиха
и утре тъга след забавата днешна.
Така и във мене е зима --
от слънцето топло и мен отделиха,
но пролет дали ще посрещна?
© Тошко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Кръговрат...иначе ще е скучно.Поздравявам те.
-
Звънко и хубаво!
Поздравления!
-
Дано да я посрещнем отново!
-
незабравимо.. !!
-
ще, как иначе. много умееш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Последователите на Верлен се увеличават. Това ме радва.
"Ридае рог в дъбравата пред нас,
сирашката печал — би казал — страда,
залутана в дола, и без пощада
я къса Вятърът, залаял с бяс.
Душа на вълк се вдига с тоя глас
към слънцето, което вече пада,
и немощта — би казал — и наслада,
и болка е в догарящия час.
Снегът развива бинтове съдрани —
да спре кръвта на залезните рани,
но болката ще заглуши ли той?
Въздъхва пак угасващата есен
и целият простор в скръбта унесен
замира бавно в сладостен покой."
Само, че ти не харесваш "френските" терцети.
Допада ми твоята пейзажност.
Поздрав!