15.10.2009 г., 17:38

Сонет за първия студен ден

742 0 6

Вървя сам по улици тъй неприветни --
    небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
    и ронят се листи безчетни.

Дъждец тъжен тихо над мене се ръси...
    Къде са усмивките летни?...
Къде е смехът из алеите цветни?...
    Къде са ръкавите къси?

Но зная -- печал след веселие има,
    след лято -- виелица лиха
и утре тъга след забавата днешна.

    Така и във мене е зима --
от слънцето топло и мен отделиха,
    но пролет дали ще посрещна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако не се прави разлика между автор и лирически герой прогнозата изглeжда лесна - ти си в пролетта на живота.
    Последователите на Верлен се увеличават. Това ме радва.

    "Ридае рог в дъбравата пред нас,
    сирашката печал — би казал — страда,
    залутана в дола, и без пощада
    я къса Вятърът, залаял с бяс.

    Душа на вълк се вдига с тоя глас
    към слънцето, което вече пада,
    и немощта — би казал — и наслада,
    и болка е в догарящия час.

    Снегът развива бинтове съдрани —
    да спре кръвта на залезните рани,
    но болката ще заглуши ли той?

    Въздъхва пак угасващата есен
    и целият простор в скръбта унесен
    замира бавно в сладостен покой."

    Само, че ти не харесваш "френските" терцети.
    Допада ми твоята пейзажност.
    Поздрав!
  • Кръговрат...иначе ще е скучно.Поздравявам те.
  • Звънко и хубаво!
    Поздравления!
  • Дано да я посрещнем отново!
  • незабравимо.. !!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...