15.10.2009 г., 17:38

Сонет за първия студен ден

743 0 6

Вървя сам по улици тъй неприветни --
    небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
    и ронят се листи безчетни.

Дъждец тъжен тихо над мене се ръси...
    Къде са усмивките летни?...
Къде е смехът из алеите цветни?...
    Къде са ръкавите къси?

Но зная -- печал след веселие има,
    след лято -- виелица лиха
и утре тъга след забавата днешна.

    Така и във мене е зима --
от слънцето топло и мен отделиха,
    но пролет дали ще посрещна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако не се прави разлика между автор и лирически герой прогнозата изглeжда лесна - ти си в пролетта на живота.
    Последователите на Верлен се увеличават. Това ме радва.

    "Ридае рог в дъбравата пред нас,
    сирашката печал — би казал — страда,
    залутана в дола, и без пощада
    я къса Вятърът, залаял с бяс.

    Душа на вълк се вдига с тоя глас
    към слънцето, което вече пада,
    и немощта — би казал — и наслада,
    и болка е в догарящия час.

    Снегът развива бинтове съдрани —
    да спре кръвта на залезните рани,
    но болката ще заглуши ли той?

    Въздъхва пак угасващата есен
    и целият простор в скръбта унесен
    замира бавно в сладостен покой."

    Само, че ти не харесваш "френските" терцети.
    Допада ми твоята пейзажност.
    Поздрав!
  • Кръговрат...иначе ще е скучно.Поздравявам те.
  • Звънко и хубаво!
    Поздравления!
  • Дано да я посрещнем отново!
  • незабравимо.. !!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...