5 мар. 2008 г., 15:35

Спомен-огън

1.7K 0 8
 

СПОМЕН-ОГЪН

 

След годините, бясно пречупили

всяка жива искрица в душата,

мойта болка за миг бе изкупена -

тебе срещнах! Събра ни  съдбата!

 

Преживяхме космически истини.

Преоткрихме любовна вселена.

Но след святото огнено вричане

бяхме грубо до гроб разделени.

 

Спомен-огън лежи под сърцето ми.

С него своя живот ще премина.

По пътеки ще бродя неведоми,

но от теб - на светлинни години!

 

И понякога, само понякога

твоят син ще ме пита за тебе -

кой си бил, как се срещнахме двамата,

че до край моя свят си обсебил!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...