5 мар. 2008 г., 15:35

Спомен-огън

1.8K 0 8
 

СПОМЕН-ОГЪН

 

След годините, бясно пречупили

всяка жива искрица в душата,

мойта болка за миг бе изкупена -

тебе срещнах! Събра ни  съдбата!

 

Преживяхме космически истини.

Преоткрихме любовна вселена.

Но след святото огнено вричане

бяхме грубо до гроб разделени.

 

Спомен-огън лежи под сърцето ми.

С него своя живот ще премина.

По пътеки ще бродя неведоми,

но от теб - на светлинни години!

 

И понякога, само понякога

твоят син ще ме пита за тебе -

кой си бил, как се срещнахме двамата,

че до край моя свят си обсебил!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...