5 mar 2008, 15:35

Спомен-огън

1.8K 0 8
 

СПОМЕН-ОГЪН

 

След годините, бясно пречупили

всяка жива искрица в душата,

мойта болка за миг бе изкупена -

тебе срещнах! Събра ни  съдбата!

 

Преживяхме космически истини.

Преоткрихме любовна вселена.

Но след святото огнено вричане

бяхме грубо до гроб разделени.

 

Спомен-огън лежи под сърцето ми.

С него своя живот ще премина.

По пътеки ще бродя неведоми,

но от теб - на светлинни години!

 

И понякога, само понякога

твоят син ще ме пита за тебе -

кой си бил, как се срещнахме двамата,

че до край моя свят си обсебил!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...