5.03.2008 г., 15:35

Спомен-огън

1.7K 0 8
 

СПОМЕН-ОГЪН

 

След годините, бясно пречупили

всяка жива искрица в душата,

мойта болка за миг бе изкупена -

тебе срещнах! Събра ни  съдбата!

 

Преживяхме космически истини.

Преоткрихме любовна вселена.

Но след святото огнено вричане

бяхме грубо до гроб разделени.

 

Спомен-огън лежи под сърцето ми.

С него своя живот ще премина.

По пътеки ще бродя неведоми,

но от теб - на светлинни години!

 

И понякога, само понякога

твоят син ще ме пита за тебе -

кой си бил, как се срещнахме двамата,

че до край моя свят си обсебил!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...