temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
Mar 5, 2008, 3:35 PM

Спомен-огън

  Poetry » Love
1.7K 0 8
 

СПОМЕН-ОГЪН

 

След годините, бясно пречупили

всяка жива искрица в душата,

мойта болка за миг бе изкупена -

тебе срещнах! Събра ни  съдбата!

 

Преживяхме космически истини.

Преоткрихме любовна вселена.

Но след святото огнено вричане

бяхме грубо до гроб разделени.

 

Спомен-огън лежи под сърцето ми.

С него своя живот ще премина.

По пътеки ще бродя неведоми,

но от теб - на светлинни години!

 

И понякога, само понякога

твоят син ще ме пита за тебе -

кой си бил, как се срещнахме двамата,

че до край моя свят си обсебил!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0