11 дек. 2014 г., 18:03

Спомени

893 0 0

Леко стъпвам в спомени далечни,

и нозете ми като във сняг,

следи оставят, надали са вечни,

времето изтри ги в своя бяг.

 

Като птици блъскат се във мене,

чути и изречени лъжи,

и се стапят в ледено забвение,

моите несбъднати мечти.

 

Като слепец се лутам и пристъпям,

в индигото на падналата нощ,

и тъжни мисли – ледени висулки,

забиват се в душата като нож.

 

Кръвта избликва, става на жарава,

и стопля други нечии ръце,

и само споменът за теб остава,

да сгрява в самота едно сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...