Леко стъпвам в спомени далечни,

и нозете ми като във сняг,

следи оставят, надали са вечни,

времето изтри ги в своя бяг.

Като птици блъскат се във мене,

чути и изречени лъжи,

и се стапят в ледено забвение,

моите несбъднати мечти.

Като слепец се лутам и пристъпям,

в индигото на падналата нощ,

и тъжни мисли – ледени висулки,

забиват се в душата като нож.

Кръвта избликва, става на жарава,

и стопля други нечии ръце,

и само споменът за теб остава,

да сгрява в самота едно сърце.