Спомени
Леко стъпвам в спомени далечни,
и нозете ми като във сняг,
следи оставят, надали са вечни,
времето изтри ги в своя бяг.
Като птици блъскат се във мене,
чути и изречени лъжи,
и се стапят в ледено забвение,
моите несбъднати мечти.
Като слепец се лутам и пристъпям,
в индигото на падналата нощ,
и тъжни мисли – ледени висулки,
забиват се в душата като нож.
Кръвта избликва, става на жарава,
и стопля други нечии ръце,
и само споменът за теб остава,
да сгрява в самота едно сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
