Леко стъпвам в спомени далечни,
и нозете ми като във сняг,
следи оставят, надали са вечни,
времето изтри ги в своя бяг.
Като птици блъскат се във мене,
чути и изречени лъжи,
и се стапят в ледено забвение,
моите несбъднати мечти.
Като слепец се лутам и пристъпям,
в индигото на падналата нощ,
и тъжни мисли – ледени висулки,
забиват се в душата като нож. ...