Спомени ръмят
Спомени ръмят във моя сън,
викат ме с гласа на странна птица.
Ще ги следвам с тих, прощален звън
на нощта в прохладната зеница.
Безпогрешно ще ме отведат
там, където някога те срещнах.
Там, където още си горят
минзухарените жълти свещи.
Ти ме чакаш тайно. Невидùм.
Всичко пак до болка се повтаря.
Залютява ми от синкав дим -
кръгчета от твоята цигара.
Гоня сянката ти с яростен копнеж.
Искам да се върнеш в моя свят.
Ти едва ли ще ме разбереш...
Спомените... нека си ръмят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
