Спомени ръмят
Спомени ръмят във моя сън,
викат ме с гласа на странна птица.
Ще ги следвам с тих, прощален звън
на нощта в прохладната зеница.
Безпогрешно ще ме отведат
там, където някога те срещнах.
Там, където още си горят
минзухарените жълти свещи.
Ти ме чакаш тайно. Невидùм.
Всичко пак до болка се повтаря.
Залютява ми от синкав дим -
кръгчета от твоята цигара.
Гоня сянката ти с яростен копнеж.
Искам да се върнеш в моя свят.
Ти едва ли ще ме разбереш...
Спомените... нека си ръмят!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
