Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата.
Под заснежените борове стене
реката, в която изхвърлям нощем,
като скала натежалите чувства,
и отекват в мощен камбанен звън,
над замръзналата й повърхност.
Спомените, черни гарвани, като ята,
пикират над главата ми, увисват, ...