M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
Nov 13, 2021, 6:14 PM

Спомените 

  Poetry » Other
1390 5 18

Виждам пак този черен облак,

над мене премина, като лешояд,

смачка самочувствието ми, сякаш

мелачка, надроби го и го натъпка,

в ненаситната паст на съдбата.

 

Под заснежените борове стене

реката, в която изхвърлям нощем,

като скала натежалите чувства,

и отекват в мощен камбанен звън,

над замръзналата й повърхност.

 

Спомените, черни гарвани, като ята,

пикират над главата ми, увисват,

в тежки гроздове над съня, палят

сребристия скреж и стръвно го пъхат

в настървените ръце на вятъра.

 

А душата, малка пъстропера птица,

въздиша, в дъбравата разлистена

на вечерта, притиска под крилото си,

най-близкия спомен, сякаш иска

да й припомни, колко е силна обичта…

 

Поредната безсънна нощ си отива,

облакът обира лъчите на душата,

и тъкмо да зарови в земята радостта,

зад завесите на малкия прозорец

нетърпеливо проблясва лъчът на зората…

© Миночка Митева All rights reserved.

The work is a contestant:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

26 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??