M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
13.11.2021 г., 18:14 ч.

Спомените 

  Поезия » Друга
1043 5 18

Виждам пак този черен облак,

над мене премина, като лешояд,

смачка самочувствието ми, сякаш

мелачка, надроби го и го натъпка,

в ненаситната паст на съдбата.

 

Под заснежените борове стене

реката, в която изхвърлям нощем,

като скала натежалите чувства,

и отекват в мощен камбанен звън,

над замръзналата й повърхност.

 

Спомените, черни гарвани, като ята,

пикират над главата ми, увисват,

в тежки гроздове над съня, палят

сребристия скреж и стръвно го пъхат

в настървените ръце на вятъра.

 

А душата, малка пъстропера птица,

въздиша, в дъбравата разлистена

на вечерта, притиска под крилото си,

най-близкия спомен, сякаш иска

да й припомни, колко е силна обичта…

 

Поредната безсънна нощ си отива,

облакът обира лъчите на душата,

и тъкмо да зарови в земята радостта,

зад завесите на малкия прозорец

нетърпеливо проблясва лъчът на зората…

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

26 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??