19 апр. 2008 г., 09:07

Спомни си

647 0 1

Когато си близо до реката,

заслушай се в нейния шепот,

тя ще оплаква жената,

която си оставил.

 

Когато се доближиш до сивите скали

и усетиш тяхната студенина,

ще разбереш колко жесток си ти

и колко е черна твойта душа.

 

Но вече за прошка ще е късно,

времето не може назад да се върне

и аз вече не желая

при мен отново да се върнеш.

 

Но спомни си какво изгуби,

замисли се какво преживях,

все още в мрака се лутам

и едва оцелях!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...