Когато си близо до реката,
заслушай се в нейния шепот,
тя ще оплаква жената,
която си оставил.
Когато се доближиш до сивите скали
и усетиш тяхната студенина,
ще разбереш колко жесток си ти
и колко е черна твойта душа.
Но вече за прошка ще е късно,
времето не може назад да се върне
и аз вече не желая
при мен отново да се върнеш.
Но спомни си какво изгуби,
замисли се какво преживях,
все още в мрака се лутам
и едва оцелях!
© Богдана Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
