Когато си близо до реката,
заслушай се в нейния шепот,
тя ще оплаква жената,
която си оставил.
Когато се доближиш до сивите скали
и усетиш тяхната студенина,
ще разбереш колко жесток си ти
и колко е черна твойта душа.
Но вече за прошка ще е късно,
времето не може назад да се върне
и аз вече не желая
при мен отново да се върнеш.
Но спомни си какво изгуби,
замисли се какво преживях,
все още в мрака се лутам
и едва оцелях!
© Богдана Маринова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
