19 abr 2008, 9:07

Спомни си

  Poesía
642 0 1

Когато си близо до реката,

заслушай се в нейния шепот,

тя ще оплаква жената,

която си оставил.

 

Когато се доближиш до сивите скали

и усетиш тяхната студенина,

ще разбереш колко жесток си ти

и колко е черна твойта душа.

 

Но вече за прошка ще е късно,

времето не може назад да се върне

и аз вече не желая

при мен отново да се върнеш.

 

Но спомни си какво изгуби,

замисли се какво преживях,

все още в мрака се лутам

и едва оцелях!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...