Когато си близо до реката,
заслушай се в нейния шепот,
тя ще оплаква жената,
която си оставил.
Когато се доближиш до сивите скали
и усетиш тяхната студенина,
ще разбереш колко жесток си ти
и колко е черна твойта душа.
Но вече за прошка ще е късно,
времето не може назад да се върне
и аз вече не желая
при мен отново да се върнеш.
Но спомни си какво изгуби,
замисли се какво преживях,
все още в мрака се лутам
и едва оцелях!
© Богдана Маринова Всички права запазени