15 дек. 2007 г., 23:35

Справих се с живота

1.2K 0 2

Отворих очи и се събудих за новия ден.

В този ден отново открих себе си,

отново затуптя сърцето, живеещо в мен.

Станах и тръгнах наникъде,

обикалях стаята и търсех,

търсех, но не знам какво,

гледах, но не виждах нищо,

но накрая го разбрах:

Забравила съм мъките,

с които ставах всяка сутрин,

от тук започва моят ден,

това е животът, на който вече не съм в плен.

Жива съм, за пръв път чувствам това,

родих се отново, за да стана силна успяла жена.

За да кажа един ден: ”аз се родих и оцелях”

и всичко лошо надживях. Аз успях!

Справих се с живота, вместо той със мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...