15.12.2007 г., 23:35

Справих се с живота

1.2K 0 2

Отворих очи и се събудих за новия ден.

В този ден отново открих себе си,

отново затуптя сърцето, живеещо в мен.

Станах и тръгнах наникъде,

обикалях стаята и търсех,

търсех, но не знам какво,

гледах, но не виждах нищо,

но накрая го разбрах:

Забравила съм мъките,

с които ставах всяка сутрин,

от тук започва моят ден,

това е животът, на който вече не съм в плен.

Жива съм, за пръв път чувствам това,

родих се отново, за да стана силна успяла жена.

За да кажа един ден: ”аз се родих и оцелях”

и всичко лошо надживях. Аз успях!

Справих се с живота, вместо той със мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...