Dec 15, 2007, 11:35 PM

Справих се с живота

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Отворих очи и се събудих за новия ден.

В този ден отново открих себе си,

отново затуптя сърцето, живеещо в мен.

Станах и тръгнах наникъде,

обикалях стаята и търсех,

търсех, но не знам какво,

гледах, но не виждах нищо,

но накрая го разбрах:

Забравила съм мъките,

с които ставах всяка сутрин,

от тук започва моят ден,

това е животът, на който вече не съм в плен.

Жива съм, за пръв път чувствам това,

родих се отново, за да стана силна успяла жена.

За да кажа един ден: ”аз се родих и оцелях”

и всичко лошо надживях. Аз успях!

Справих се с живота, вместо той със мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...