14 дек. 2019 г., 16:54

Спри и ме дочакай

1.1K 1 3

 

Ръцете ти
отлетяха -
прелетни птици
и стана пусто.
В тишината се удавих.
Аромата ти остана
и като паяжина ме оплете.
Хванах се за неизказаните думи
и минали обещани срещи.
По дяволите това мълчание.
Послушай тичащите стъпки
и звънът на счупените оправдания.
Не не искам да се връщаш -
не е добър  пътя на обратно.
Спри и ме дочакай -
тъй както птицата дочаква
уморената си дружка.

А може би съдбата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...